Ангелите на Куклен театър – Русе

UNIMA (UNion Internationale de la MArionnette) е неправителствена организация под егидата на ЮНЕСКО обединяваща хора от всички краища на света, които допринасят за развитието на кукленото изкуство, с цел да използват това изкуство в името на общочовешки идеали като мир и взаимно разбирателство между хората без оглед на раса, политически, религиозни и културни различия, съгласно зачитането на изконните човешки права, посочени във всеобщата декларация за човешките права на ООН от 10-и декември 1948 г.

През 1963 година с Разпореждане 196 на Министерския съвет от 18 март 1963 г. е създаден Българският център на УНИМА. С това България става колективен член на Световната организация и започва да играе важна роля в международния културен живот.

Статутът на България, като държава с развито куклено изкуство с национален център до 200 члена определя и размерът на международния членски внос, което дава право на страната ни да има до трима членове на Съвета и да участва във всички структури.

Днес наред със съществуващите държавни и общински куклени театри, през последните години се добавиха още частни формации, които успешно популяризират достиженията на българската куклена школа в страната и по света.

Русе е разположен на североизточната граница на България с Румъния, на 313 km от столицата София и на 73 km от румънската столица Букурещ.

Русе е един от градовете в България, които привличат едновременно както с великолепната си архитектура, така и с богатото си историческо минало. Още преди хилядолетия (от II в. пр. н. е.) на мястото на днешния град е съществувала античната римска крепост Сексагинта Приста, която е изпълнявала роля на укрепление и пристанище по границата на римската държава. Налице са археологически находки, свидетелстващи за съществуването на тракийско селище преди възникването на Сексагинта Приста. След опустошаването на средновековния град Червен, който е бил сред важните средища на Второто българско царство, редом със столицата Търновград, голяма част от жителите на разрушената крепост са мигрирали към разрастващото се селище на територията на днешен Русе. По време на османското владичество градът продължава да се развива, като се превръща във важен пристанищен търговски център и военно укрепление.

Русе е роден град на редица български възрожденци, радетели на българския дух, революционери и участници в Освобождението. Редом с това обаче той е и един космополитен за времето си, толериращ различни вероизповедания и възприемащ технологични и социални нововъведения европейски град. След Освобождението градът е най-многолюдният, но и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица да го надмине по брой на населението.[4][5] Много от технологичните нововъведения от края на XIX и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град.

Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион.