В един град, недалеч оттук, живееше едно семейство. Те имаха прекрасна малка къщичка – с двор, градина и прекрасна гледка. А най-хубавото беше, че това семейство си имаше бебе. Това бебе се казваше Боби. Боби можеше да ходи, да говори, но повече от всичко обичаше да задава въпроси и винаги искаше някой да му отговори. Защо трябва да ям? Защо небето е синьо? Защо птиците летят? А от къде идват бебетата?….. И Боби тръгна да търси отговора, на този тъй важен за него въпрос.
Боби задава неудобния въпрос на дядо си, баба си, щъркелите, продавачката и татко си, но не разбира техните отговорите и решава, че е най-добре да попита майка си.
Малкият Боби отива при мама, решен на всяка цена да разбере най-после откъде идват бебетата и как се е появил той. Както винаги, мама знае какво да отговори. Имало едно време един мъж и една жена, които много се обичали. Един ден жената разбрала, че с нея се случило нещо много странно. В нея се било появило едно мъничко зрънце, което растяло и растяло, докато един ден решило, че е крайно време да излезе навън. Ето така се е появил малкият Боби.
А откъде се появи това зрънце? Ще попита малкия Боби. А мама ще отговори, че това зрънце е любовта между мама и татко. Боби е безкрайно щастлив, че най-после е получил отговора на този тъй важен за него въпрос и тръгва да го сподели с останалите.
