История

През далечната 1955 година година група ентусиасти, начело с художествен ръководител Никола Кръстев, полагат основите на кукленото изкуство в град Русе. Трупата е създадена към Дома на културата на транспортните работници.

На 26-и февруари 1956 година първата среща на малките русенски зрители е с приказните герои от пиесата ”Червената шапчица”. Следват спектаклите ”Лъжливото овчарче”, „Чудната къщичка”, „Русалка „ и др.

На 15-и февруари 1960 година самодейният състав получава статут на „Държавен куклен театър”. Трупата пътува много, салоните са препълнени, но актьорите все още нямат своя сграда.

Затова датата 1-и юни 1965 година ще остане паметна в историята на театъра. На този ден, със спектакъла ”Златното момиче”, тържествено се открива собствената сцена на русенският куклен театър. Разположена в непосредствена близост до река Дунав,сградата днес е паметник на културата (построена е по времето на Мидхат паша) и е любимо място на малките русенски зрители.

През този немалък период от време на сцената на Куклен театър – Русе са творили и гостували много талантливи актьори, режисьори, сценографи и композитори, които са донесли много награди. Създадени са прекрасни, запомнящи се спектакли като „Мечо Закачко”, „Светлосиният Петър”, „Вероятните приключения на Еремия Бозуков”, „Юнакът и златната ябълка”, „Снежанка и седемте джуджета”, „Желязното момче”, „Двубой в гората”, „В света на мълчанието…ни”, „Приключения опасни със герои сладкогласни”, „Малкият принц”, За слънчевата топка и вълшебния цилиндър” и др.

Не са малко и отличията, които театъра е получил- почетни грамоти от фестивалите в г. Вараждин, Югославия; г. Рига, Латвия; г. Печ, Унгария; от Министерството на просветата и Дома за изкуство и култура за деца. За успешното си представяне на Първия международен фестивал ”Златния делфин”-Варна’1972 театъра е удостоен съссребърен медал за спектакъла “Желязното момче” от Й.Радичков; на Третия международен фестивал „Златния делфин” –Варна’1978 получава бронзов медал за спектакъла „Разходка с хвърчило” от Рада Москова; на Международния фестивал „Златния делфин-Варна’88 е награден с бронзов медал за спектакъла „Папагалчето Пай” от Йордан Тодоров. По повод 25-годишнината си за цялостната си дейност и за високи творчески успехи през 1985 година театърът е удостоен с орден „Кирил и Методи” – първа степен.

През всичките тези години русенският куклен театър има много гастроли. Освен в България, театъра е гастролирал в Румъния, Полша, Унгария, Югославия, Латвия, Дания, Сирия, Либия, Алжир, Германия, Русия.

Русенският куклен театър има изживяно достойно минало,отброило почти половин век, а мотото му е било: „Да създадем един свят за децата-вълшебен и лиричен, мечтателен и динамичен!”

НАЧАЛОТО: 60-ТЕ ГОДИНИ – XX ВЕК

РАЗКАЗВА НИКОЛА КРЪСТЕВ – актьор и автор на детски куклени пиеси, основател на Кукления театър в Русе и негов първи директор /1960-1966/ – извадки от книгата “ПРИКАЗКИТЕ НА ГОСПОДИН КУКЛЕН ТЕАТЪР или 60 години ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – Русе”, 2020 г.

Както при всяко начало, първите ни стъпки бяха плахи неуверени, но ние бяхме упорити и всеодайни. Резултатите не закъсняха. На 26 февруари 1956 г. малката куклена сцена при Дома се разтвори и героите от познатата и оби чана от децата приказка „Червената шапчица“ оживяха на сцената. Усетихме необходимостта след този първи много успешен спектакъл да се учим и все повече да овладяваме актьорското кукловодно майсторство. В това отношение получихме методическа помощ от актьора от Пловдивския куклен театър Иван Сивинов. Творческа и човешко приятелство получихме и от художника Борис Ахчийски.

С интерес се посрещнаха спектаклите ни „Червената шапчица“, „Лъжливото овчарче“, „Вълшебната чантичка“, „Русалка“, „Чудната къщичка“ и други. Броят на зрителите непрекъснато се увеличаваше. Често се налагаше да правим и извънредни представления. Ние не само възстановихме сумата от 60090 лева, отпусната ни от Управителния съвет, но започнахме да внасяме и приходи, които използвахме за следващите постановки на състава.

На 15 февруари 1960 г. самодейният ни състав получи статут на „Държавен куклен театър“. Градът на родолюбци, книжовници и бунтовници, градът с богати традиции в областта на изкуството и културата включи в семейството на професионалните културни институции – Драматичния театър, Народната опера и Симфоничния оркестър – и най-младия си културен институт – Кукления театър, така дълго очакван от децата.

…Ето как изглеждаше първото щатно разписание: ръководител на театъра и постановчик – НИКОЛА КРЪСТЕВ, художник-проектант и изпълнител – ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ, стажант-актьори – ЕМИЛИЯ ТОПАЛОВА, ЛИДИЯ АЛЕКСАНДРОВА, БОНКА ЦВЕТКОВА, ЕЛГА ТОПАЛОВА, АТАНАС КАРАМАЖ-ДПРАКОВ, БРАНИМИР ДАСКАЛОВ, БОГДАН ЛАЗАРОВ, РАЙНА БОТЕВА, КАЛЧО ДИМОВ, осветител – ЙОРДАН МИХАЙЛОВ, кукломайстор – СТЕЛА НИКОЛОВА, шофьор на автобус – ГЕОРГИ БЯНОВ. Изброените 14 души са и основателите на
Държавен куклен театър – Русе.

… „Патилата на Скок-Подскок“, пиеса написана от мен, бе първата премиера, чиято премиера се състои на 13 март 1960 г. Никога няма да забравя голямото вълнение, обзело по онова време всички участници в първия професионален спектакъл на току-що одържавения ни куклен театър. Преди да се отвори завесата на куклената сцена, сърцата ни туптяха ускорено и всички ние многократно си задавахме въпроса: „Ще успеем ли ние не само да зарадваме русенските деца, дошли да гледат „Патилата на Скок-Подскок“, но да ги спечелим за бъдещи постоянни зрители на театъра ни ?“. Искаше ни се те да обикнат куклените герои и да повярват, че ако не се борим задружно и настойчиво за доброто, макар и трудно, винаги ще побеждава злото.

Първият ни спектакъл издържа 206 представления. Успехът бе категоричен. След „Патилата на Скок-Подскок“ на сцената оживяха героите от пиесата на Георги Авгарски „ Юнак закрилник“. – премиера 2 май 1960 г.

…Сезон 1960-1961 г. открихме на 11 септември 1960 г. с пиесата „Какво се случи в гората“ от Веселин Ганев и Никола Кръстев. С пиесата на Надя Трендафилова „На лъжата краката са къси“ /премиера 25 декември 1960 г./ се постави началото на т.н. новогодишни спектакли, на които децата получаваха новогодишните си подаръци от Дядо Мраз /днес Дядо Коледа/.

Следващото заглавие бе „Веселите мечета“ от Л. Попиванова – премиера 4 февруари 1961 г. … И така започна историята на нашия куклен театър.

…Датата 1 юни 1965 г. ще остане паметна в летописа на Държавен куклен театър- ние вече влязохме в собствена театрална сграда. В онзи хубав юнски ден малката, но кокетна за времето си сграда, разположена в непосредствена близост до брега на река Дунав, разтвори тържествено вратите си. На нашите малки зрители и присъстващи гости, вече на наша куклена сцена, представихме българската пиеса „Златното момиче“ от П. Манчев. Този път Международният ден на детето – 1 юни, отпразнувахме както никога до тогава. Най-после децата имаха своя театрална зала, която щеше да им даде възможност спокойно и често да се срещат със своите любими куклени герои, а ние щяхме да си имаме своя, собствена театрална база, която щеше да ни даде възможност за една истинска професионална работа.

70-ТЕ ГОДИНИ

РАЗКАЗВА ЕМИЛИЯ ТОПАЛОВА – актриса, основателка на театъра

Често обичам да разгръщам старателно подредените ми афиши, програми, снимки, отзиви и други печатни материали, събирани през
годините, запазили преживяванията ми като актриса в Кукления театър на Русе. Погледна ли ги и мигом спомените ме връхлитат и заживявам в един мой свят, който съм преживяла. И се завърта вихърът от събития, спектакли, колеги, творчески личности. И аз се чувствам така уютно и вълнуващо сред атмосферата на този вихър.

Успехите не закъсняха. Амбицията ни започна да се увенчава с хубави спектакли, с голямо признание на зрителите, с ласкави оценки на критиката. Бяхме почти връстници в състава и всички тогава постигахме първите си сериозни творчески постижения. Затова им се радвахме така силно и от сърце. Именно тези постижения през 70-те години ни поставиха бързо в елитното място на българските кукленици.

Тогава направиха първите си успешни спектакли режисьорите Петър Александров и Лидия Александрова, актрисата Емилия Цанкова също направи първите си опити в режисурата. За художника Цветко Цветков изведнъж се разбра, че е не само много добър живописец, но и като сценограф може да прави прекрасни проекти. Особено незабравим беше тандемът Александров-Цветков. За него се заговори в кукленото съсловие, а и по-късно те се утвърдиха като зрели и оп-
итни майстори в своята професия. Те станаха имена в българския куклен театър.

И спектаклите се редяха един след друг. И досега зримо си спомням такива легендарни постановки като „Юнакът и златната ябълка“от Н. Георгиева и Ив. Теофилов, „Снежната царица“, „Желязното момче“ от Й. Радичков, „Разходка с хвърчило“ от Р. Москова, „Гордият певец“ от О. Орлинов, „Разгневеното житие“ от Ив. Теофилов, „Бяла приказка“ от В. Петров и още много други.

Ние играехме не само на нашата русенска куклена сцена, изнасяхме представления в окръга и страната. Нашето изкуство се налагаше и на различните театрални форуми на българския куклен театър. На
Първия национален преглед на държавните куклени театри в София през август 1967 г. се представихме със спектакъла „Приказките на г-н Приказка“ от И. Стршеда, където получихме първите си професионални награди.

Силни преживявания имахме на Първият куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна през 1972 г. със спектакъла „Желязното момче“ от Й. Радичков, където ни бе присъден сребърен медал за постановката, а и наши колеги получиха награди за актьорско майсторство. След това през годините участвахме редовно в този най-крупен фестивал.

През тези „златни“ 70-те години започна и нашата международна дейност – турнета в Дания, Югославия, Либия, Сирия, Румъния. За нашия русенски куклен театър се заговори и по света, защото където гостувахме бяхме отрупвани с много похвали и възгласи „Браво!“.

Бивахме отличавани с награди и в Седмицата на детската книга и изкуството за деца. Провеждахме редовно представления на 1 юни – деня на Детето. Въобще това бяха години на един интензивен театрален живот, когато нашият куклен театър издигаше високо своя професионален ръст. Така той успя да се нареди сред водещите куклени театри в България. И то за кратък период от време.