Карлсон и Дребосъчето

„Карлсон и Дребосъчето”

Това представление е насочено предимно към детската публика. Целевата група: деца от 5 години до 3-4 клас, но със сигурност и родителите, които придружават децата си, няма да скучаят. Представлението е решено с бързо сменящи се сцени, хумор и много песни, което ще държи интригата и няма да позволява на зрителя да се отегчи.

Спектакълът „Карлсон и Дребосъчето” се занимава с темата за самотата и липсата на внимание. Малкото Дребосъче се чувства самотно, неразбрано и несигурно поради факта, че няма с кой да споделя, да общува. Това е неговата болка и неразрешима енигма. Затова си мечтае за кученце, т.е. приятел, който да те изпраща и да те очаква, с който да играеш, а когато си тъжен винаги да е на разположение и да те утеши. За съжаление Дребосъчето не може да срещне това в семейството си. Не защото семейството му е лошо – не! Просто разликата в годините и приоритетите е твърде голяма. За татко Дребосъчето е несериозно хлапе, за Босе и Бетан – то е твърде малко и като че ли скучно и досадно. А за мама… е, за мама Дребосъчето е просто нейното най – малко и любимо момченце. Но кой иска да бъде подценяван – никой! Затова Дребосъчето има нужда от приятел, някой който да го приема като равен, а не като най – малкият член на семейството. Дребосъчето не иска снизхождение, а любов… онази детска и чиста любов, която те прави значим и може би малко важен.

И точно затова фантазията на Дребосъчето ражда Карлсон, който е всичко, което Дребосъчето не е. Той е нахален, не очаква нещата да се случат, а ги случва, безотговорен, живее на покрива. Изобщо Карлсон е всичко друго, но не и този, който се вписва с общоприетото. Карлсон е извън рамката, в която Дребосъчето се намира. Рамката, с която семейство Свантесон, волно или неволно е рамкирало своето дете. Обградило го е и го отглежда като един от всички граждани на Стоклхолм. Само че, Дребосъчето не иска да бъде „един от всички”, то иска да бъде… Карлсон! Това е промяната, до която Дребосъчето подсъзнателно прибягва, за да постигне мечтата си. По този начин то разчупва оковите на статуквото и о, чудо! – накрая получава кученце.

Послание: „Деца, не се отказвайте от мечтите си, преследвайте ги, борете се за тях, променяйте се, не се отказвайте и някой ден те ще се сбъднат.”

А нима това послание не се отнася и за нас възрастните?!